Copyright © 2020. All Rights Reserved

БЕЛТЪЧИНИ-ВЕЩЕСТВАТА, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ

14 юни 2021
БЕЛТЪЧИНИ-ВЕЩЕСТВАТА, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ

Белтъчините (протеините) са основен градивен материал, от който се образуват различните клетки, тъкани и органи на човешкото тяло. Те съставляват 1/5 от човешкия организъм. В състава им влизат 20 различни аминокиселини, 8 от които са незаменими – не могат да се образуват и трябва ежедневно да постъпват с храната, в противен случай при недостиг може да се стигне до болестни състояния. Най-добър източник на аминокиселини за организма са продуктите от животински произход, а от растителен произход-соята и зрелият фасул.

 

Присъствието на животински белтъчини в храната обезпечава, от една страна постъпването на всички аминокиселини (заменими и незаменими) и от друга повишава усвояването на растителния белтък. Усвояемостта на растителните белтъчини е средно 70-75%. Когато се дават в комбинация с животински протеини, усвояемостта им нараства до 85%. Най-висока, разбира се, е усвояемостта на животинските белтъчини (95%), тъй като по своя състав, те са най-близо до човешкия белтък. Най-доброто съотношение между животинските и растителните бетъчини в храната на подрастващите е 60% за животинските и 40% за растителните, а за възрастните 50%:50%.

 

При недостатъчно количество протеини в храната се нарушава нормалната дейност на жлезите с вътрешна секреция, спира се развитието на младите организми и костната система може да остане недоразвита. Подобни промени се наблюдават във всички органи на човешкото тяло. Най-чувствителна обаче към белтъчен дефицит е нервната система. Доказано е, че при усилен умствен труд организмът се нуждае от значително повече белтъчини, отколкото при физически труд.

 

Протеините са не само пасивен градивен материал, те активизират пряко функционирането на живата материя. Белтъчната храна усилва дейността на ензимите и с това увеличава обменните процеси, а оттам и жизнеността и работоспособността на организма. Увеличават се съпротивителните сили и възможностите на тялото да се справя успешно с навлезналите в него вредни вируси и бактерии. Особено силно въздействие оказват белтъчините върху активността на нервните центрове, с помощта на различните ензими те увеличават енергията и улесняват протичането на нервните процеси. Някои съставки на белтъчините възбуждат пряко нервните центрове. Всичко това прави човек бодър, с бързи рефлекси и ясна активна мисъл. Това въздействие е толкова по-силно, колкото хранителният белтък е по-пълноценен.

 

Белтъчините не  могат да се натрупват в организма като резервни вещества, както това например може да стане с мазнините. Те или се включват в активната жива материя, или се разпадат, изгарят и остатъците им се изхвърлят навън (главно чрез урината).

 

Изгарящите в тялото белтъчини са източник на енергия за дейността на организма и всички излишни белтъчни вещества се използват като енергийни източници.

 

Когато в храната няма достатъчно количество въглехидрати или мазнини, се изгаря по-голямата част от поетите белтъчини. Това може да доведе до недостиг на протеини за градивните нужди на организма и за ензимните му процеси. Не са редки случаите, когато в стремежа си да отслабнат и да придобият по-финна линия на тялото, хората (особено жените) се лишават от храна и по-специално от въглехидрати. Но при това лишение се получава и протеинов глад, който води до заболяване на организма. Нормалният белтъчен обмен се посига само при определено съотношение между количеството на белтъчините и калоричността на храната.

 

Установено е, че най-малко 10% от калориите в храната на човека трябва да се осигурят за сметка на белтъка. Рационалното хранене на човека изисква процентът да бъде около 12-13, а при увеличено нервно напрежение дори 15%.

 

Потребността на организма от протеини се определя от възрастта и телесното тегло. В зряла възраст човек се нуждае от около 1-1,5 г белтъчини за килограм телесно тегло. Така човек, тежащ 70 кг. има нужа от 70-100 г белтъчини дневно. При увеличен енергоразход трябва да се увеличат и белтъчините в храната, за да се запази съотношението между калориите и белтъчините в нея (около 30-35 грама белтък на 1000 кКал, което прави около 13% белтъчни калории).

 

При децата потребността от белтъчини за 1 кг телесно тегло са по-високи. Колкото по-малко е детето, толкова нуждата от белтъчини е по-голяма, например кърмачетата се нуждаят от 3 г белтъчини на килограм телесно тегло. Увеличени са белтъчните потребности и при бременните – за изграждане и растеж на плода, а също и при кърмене-за производство на кърма.

 

Протеините се съдържат в почти всички продукти, но количеството им е различно. Ето защо не всеки хранителен продукт може да се приеме като източник на белтъчини. Добри източници са месото, хлябът, зърнени култури, до голяма степен и ядките. Зеленчуците и плодовете обикновено съдържат малко количество белтъчини, изключение правят зеленият грах, доматите, зелето и карфиолът.

 

Към изборът на храна обаче трябва да се подхожда внимателно, защото прехранването с животниски белтъчини, главно с месо и месни произведения, може да доведе до нарушения в обмяната на веществата (подагра, атеросклероза, артрози др.).

Протеините трябва да се приемат ежедневно, тъй като складове и резерви за белтъчини в човешкия организъм няма. В дните обаче, в които са приети белтъчини в излишък, се затруднява храносмилането и в крайна сметка те се изхвърлят неизползвани.

ПРИРОДНО ТРИО ПЕЧЕЛИ БИТКАТА С БЕЗСЪНИЕТО

Освен така важният за заспиването Мелатонин, в „Релаксзон“ се съдържат още две изключително ценни съставки: Магнезий и Гама-аминомаслена киселина /ГАМК/. Магнезият подпомага дейността на централната нервна система, а ГАМК е незаменима аминокиселина, която сваля напрежението и възпрепятства прекомерното изгаряне на нервни клетки.

прочети още
СВЕТОВНА ИНОВАЦИЯ В ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО И КОНТРОЛА НАД ДИАБЕТА

Натуралният екстракт „Глуцевия“ доказано намалява кръвната захар и липидните показатели до здравословни нива

прочети още
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ПРОЛЕТНАТА УМОРА

Широко разпространено е схващането, че винаги можем да получим всичко необходимо от храната, но това не винаги е напълно вярно. Често тялото ни „скрива“, че нещо му липсва и болестите, и състоянията, свързани с този недостиг, могат да се развият без видими симптоми. Едно от тези състояния е пролетната авитаминоза-нарушаване на нормалните жизнени процеси в организмам поради продължителното отсъствие на един или няколко витамина.

прочети още
КАФЕ НА ГЛАДНО СУТРИН ПРИЧИНЯВА СТОМАШНИ ПРОБЛЕМИ

Спазването на режим на хренене създава възможност за ритмична дейност на храносмилателните органи. Нередовното хранене през различно дълги интервали или пък редовното приемане на различни по количество храни довеждат до нарушаване на ритмиката на отделяне на храносмилателните сокове с произтичащите от това вредни последици.

прочети още